Марина Цветаева Если душа родилась крылатой Щом е

Красимир Георгиев
„ЕСЛИ ДУША РОДИЛАСЬ КРЫЛАТОЙ...”
Марина Ивановна Цветаева (1892-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЩОМ Е ДУШАТА РОДЕНА КРИЛАТА

Щом е душата родена крилата,
дом не й трябва, нито палати!
Нито Чингис хан, що орда зове!
Двама са моите зли врагове,
двама са близки близнаци бедите:
глад за гладуващи, ситост за сити!


Ударения
ЩОМ Е ДУШАТА РОДЕНА КРИЛАТА

Што́м е душа́та роде́на крила́та,
до́м не й тря́бва, ни́то пала́ти!
Ни́то Чинги́с хан, што о́рда зове́!
Два́ма са мо́ите зли́ врагове́,
два́ма са бли́зки близна́ци беди́те:
гла́д за гладу́вашти, си́тост за си́ти!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Марина Цветаева
ЕСЛИ ДУША РОДИЛАСЬ КРЫЛАТОЙ...

Если душа родилась крылатой –
Что ей хоромы и что ей хаты!
Что Чингисхан ей – и что – Орда!
Два на миру у меня врага,
Два близнеца, неразрывно-слитых:
Голод голодных – и сытость сытых!

               1918 г.


Марина Цветаева
ЯКЩО ДУША ВІД ПРИРОДИ КРИЛАТА... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Якщо душа від природи крилата –
Що їй хороми і що їй хати!
Що Чингісхан їй – і що – Орда!
В світі два ворога в неї, біда –
Два близнюки, нерозривно-злитих:
Голод голодних – і ситість ситих!





---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Марина Цветаева (Марина Ивановна Цветаева) е родена на 26 септември/9 октомври 1892 г. в Москва. През 1909-1910 г. посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната в Париж. В творчеството й са застъпени романтичният максимализъм, мотивите за самотата, трагичната обреченост на любовта и неприятностите в битието. Авторка е на книги с поезия, проза, драматургия и есеистика, сред които стихосбирките „Вечерний альбом” (1910 г.), „Волшебный фонарь” (1912 г.), „Из двух книг” (1913 г.), „Чародей” (1914 г.), „Царь-девица” (1920 г.), „Вёрсты” (1921 г.), „На Красном Коне” (1921 г.), „Лебединый стан” (1921 г.),  „Стихи к Блоку” (1922 г.), „Конец Казановы” (1922 г.), „Разлука” (1922 г.), „Переулочки” (1922 г.), „Молодец” (1922 г.), „Ремесло” (1923 г.), „Психея. Романтика” (1923 г.), „Молодец” (1924 г.), „Поэма Горы” (1924 г.), „Поэма Конца” (1924 г.), „Крысолов” (1925 г.), „С моря” (1926 г.), „Попытка комнаты” (1926 г.), „Поэма Лестницы” (1926 г.), „Новогоднее” (1927 г.), „Поэма Воздуха” (1927 г.), „Красный бычок” (1928 г.), „После России” (1928 г.), „Перекоп” (1929 г.), „Сибирь” (1930 г.), „Мой Пушкин” (1937 г.) и др. От 1922 г. живее в емиграция в Германия, Чехословакия и Франция. През 1939 г. се връща в СССР. След жестоки репресии на съветското правителство към семейството й на 31 август 1941 г. се самоубива в гр. Елабуга, Татарстан.